Присила протегна крак, обут в чехъл и слезе от последното стъпало. Гордо тръгна към бара, оставяйки след себе си мускусния дъх на френски парфюм в момента, когато Джейк поднасяше към устните си чаша с уиски.

— Току-що ме лишихте от един клиент, мистър Лангстън.

Без дори да обърне глава, Джейк направи знак на бармана да му налее отново.

— Мисля, че можеш да си позволиш да загубиш един-двама, Прис.

Тя се вбесяваше, когато той я наричаше така. Това му доставяше също такова голямо удоволствие, както и да съсипва с крака пода на нейния салон. Само стар приятел като Джейк можеше да прави такива неща.

А бяха ли те приятели? Или врагове? Тя не беше съвсем сигурна.

— Защо нещата могат да вървят чудесно в продължение на месеци и в момента, в който ти дойдеш, става скандал?

— Така ли?

— Винаги.

— Този пияница извади оръжие. Какво очакваш да направя? Да си подложа и другата буза?

— Ти го предизвика.

— Той лъжеше.

— Не ми трябват повече разправии. Шерифът беше тук вече два пъти тази седмица.

— По работа или за удоволствие?

— Сериозно, Джейк! Целият град е на нокти, искат да ме съсипят. Винаги, когато стане скандал…

— Е, добре, извинявай.

Тя вдигна брадичка и се засмя.

— Съмнявам се. Ти или вдигаш скандал, или причиняваш неразбории сред моите момичета.

— Как така?

— Те ще се избият за теб и ти дяволски добре го знаеш — подхвърли тя.

Чак сега той се обърна да я погледне, безсрамно ухилен:

— Така ли правят? Проклет да съм.

Тя харесваше красотата му и тази привлекателна арогантност, която беше придобил с годините. Това вече не беше неловкото момче, а мъж; мъж, с който и мъже и жени трябваше да се съобразяват.

— Пречиш ми на работата — тупна го тя с ветрилото си по гърдите. Навеждайки се, той прошепна поверително:

— Тогава как става така, че винаги си толкова доволна, когато ме видиш?

Присила с раздразнение сви устни, но отстъпи пред подкупващата му усмивка.