— Имам по-хубаво уиски в кабинета си — тя отпусна ръка върху неговата. — Хайде!

Хората обръщаха глави, докато двамата прекосяваха стаята. Не можеше жив мъж да остане безразличен към Присила. Нейната привлекателност беше неприлично възбуждаща, а разказите за това, на което е способна да прави с мъжете, я бяха направили жива легенда. Дори ако се отчете склонността на мъжете към преувеличение, когато става дума за сексуални подвизи, историите за Присила бяха твърде широко разпространени, което не оставяше съмнение в тяхната правдоподобност. Мъжете не искаха да виждат в очите на съпругите си този зноен, безсрамен блясък, но със сигурност го желаеха у своите любовници.

Голяма част от желанията им не бяха свързани със спомен, а по-скоро бяха породени от любопитството и фантазията. Малцина можеха да се похвалят с благосклонността на Присила.

Тя беше претенциозна.

Дори когато бяха готови да й предложат по-висока цена отколкото тя вземаше, на пръсти се брояха избраните, които влизаха във вътрешната стаичка, зад вечно заключената й врата. Тя пазеше примамливи тайни.

Всеки мъж в стаята завиждаше на Джейк в този момент. Но докато мъжете го гледаха с ревност, жените го изпращаха с копнеж. Пръснатите из стаята проститутки, забавляващи вечерните посетители, бяха работещи жени. Те знаеха цената на парите. Трябваше да бъдат практични, защото времето им беше пари. Те упражняваха прелъстителното си изкуство върху клиентите, но всяка една от тях би заменила няколкото долара за възможността да прекара един свободен час с каубоя Джейк Лангстън.

Той беше строен, с тесен ханш, с гъвкавата грация на дива котка и също толкова риж. Тесните панталони прилепваха плътно към дългите му бедра като втора кожа. Коланът, на който висеше пистолетът, опасваше хълбоците му, подчертавайки неговата мъжественост. Умението, с което боравеше с пистолета, внушаваше респект у мъжете, а за жените правеше присъствието му още по-вълнуващо.