
Присила извади ключ от дълбоко изрязаното си деколте и отключи вратата на личната си стая. Влизайки, тя пусна ветрилото си на един модерен въртящ се стол и се запъти към малката масичка, за да налее на Джейк питие от масивното кристално шише.
Той затвори вратата с характерното изщракване. Присила повдигна очи, за да срещна неговите. Изпитваше негодувание заради ускореното биене на сърцето си. Дали ще бъде тази вечер…?
Гостната би могла да принадлежи на коя и да е изискана дама, с изключение на голия портрет на Присила, нарисуван от клиент, платил достатъчно, за да го направи. Нямаше съмнение, че е неин любовник, уловил я на платното в поза на лениво доволство. Непростимо запуснат, портретът в позлатената си рамка украсяваше стената зад покрито със сатен канапе, което се допълваше от възглавнички, поръбени с копринена бродерия. Драпериите на прозорците бяха моаре, и не по-лоши от тези, които можеха да се намерят в най-изисканите къщи на времето. Масичките бяха покрити с покривчици, красиви като паунови пера. Сигурно бяха бродирани от нечия баба.
Газовите лампи представляваха големи, кръгли глобуси с нарисувани цветя. Няколко висящи като капчици призми се полюшваха, докосвани от всеки лек полъх. По-голямата част от пода се криеше под дебел килим. В единия ъгъл стояха високи вази с паунови пера. Дръзка порцеланова пастирка от седемнадесети век с голи гърди държеше в постоянно терзание пламенен пастир.
Джейк бавно огледа стаята. Беше идвал тук много пъти и тя все още го очароваше. Присила се беше издигнала дотук от положението си на непокорна дъщеря на деспотична майка и плах баща. Джейк, когото всички тогава наричаха Буба, я беше имал сред цветни поляни и кални корита на рекички, но когато се стигнеше до това, мястото вече нямаше значение. Проститутката си оставаше проститутка независимо къде практикува занаята си.
