— Станал си щипка?

Така наричаха каубоите, които след като са се отказали от дългите пътувания, се виждат принудени да потърсят работа. Често се налагаше да опъват такива огради от бодлива тел, да поправят счупени печки и да ги пригаждат за работа.

— Е, добре. Привикнах към това — каза Джейк спокойно. Очите му не изпускаха нито едно от съблазнителните й движения.

Дантеленият й корсет беше силно пристегнат. Той повдигаше бюста й и го избутваше навън така, че прозрачната блуза едва го побираше. Открай време си беше добре надарена в това отношение. Джейк си спомняше тези едри, твърди гърди. Отмятайки фустата си, тя седна на малко кръгло столче пред тоалетната масичка. Отстрани висяха огледала и тя се оглеждаше в едно от тях така, че да може да нагласи останалите, за да се изучи от всеки ъгъл. С меко пухче напудри врата, гърдите и раменете си.

— В отпуска ли си?

От гърдите на Джейк се изтръгна нисък смях:

— Не. Омръзна ми да гледам само колове и прах. Напуснах.

— И какво смяташ да правиш?

Какво смята да прави ли? Да се скита докато излезе някаква работа. Можеше да печели малко пари на родео, достатъчно за да живеят той и конят му, достатъчно, за да посещава понякога игрални домове и да се наслаждава на възстановяването на жизнените си сили, което места като „Райските градини“ на Присила осигуряваха.

— Колко пътувания си направил досега, Джейк? Вече не мога да преброя колко пъти си се връщал във Форт Уърт, след като ходи по Севера.

— Аз също. Пътувах до Канзас няколко пъти. Веднъж изминах целия път до Колорадо. Не ми хареса. Иначе хубаво място, но безбожно студено — той скръсти ръце зад главата си, като се наслаждаваше на гледката на щръкналите зърна на гърдите й. Тя взе оцветен крем от малка кутийка на масичката и го сложи върху гърдите си. Размазваше го леко, почти любовно.